Списък с въпроси, които нашите клиенти ни задават често – кликнете на конкретния въпрос, за да разпънете поле с отговор.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за малките и средни предприятия, „предприятие” е всяко физическо лице, юридическо лице или гражданско дружество, което извършва стопанска дейност, независимо от собствеността, правната и организационната си форма.

Критериите, според които едно предприятие се определя като микро, малко или средно, са формулирани в чл.3 и 4 от Закона за малки и средни предприятия, а именно:
„Чл.3 (1) Категорията малки и средни предприятия включва предприятията, които имат:
1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.
(2) От предприятията по ал. 1 малки предприятия са тези, които имат:
1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.
(3) От предприятията по ал. 1 микропредприятия са тези, които имат:
1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.
Чл. 4. (1) При изчисляване на данните по чл. 3 се взема предвид дали предприятието е независимо, дали e предприятие партньор по смисъла на ал. 3, или е свързано предприятие по смисъла на ал. 5.
(2) Независимо предприятие е всяко предприятие, което не е предприятие партньор по смисъла на ал. 3 и не е свързано предприятие по смисъла на ал. 5.
(3) Предприятия партньори са предприятията, които не са свързани предприятия по смисъла на ал. 5 и между които съществува следното отношение: едно от предприятията притежава самостоятелно или заедно с едно или повече свързани предприятия от 25 до 50 на сто от капитала или от броя на гласовете в общото събрание на друго предприятие.
(4) Едно предприятие се смята за независимо и в случаите, когато негови предприятия партньори са следните лица:
1. инвестиционни дружества;
2. дружества за рисково инвестиране;
3. физически лица, които обичайно рисково инвестират индивидуално или съвместно в предприятия, които не са публични дружества по смисъла на чл. 110 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (бизнес-ангели), при условие че общата им инвестиция в едно предприятие не превишава 2 400 000 лв.;
4. висши училища или изследователски центрове;
5. институционални инвеститори, включително регионални фондове за развитие;
6. общини с брой на жителите под 5000 души и с годишен бюджет, който не превишава 19 000 000 лв.
(5) Свързани предприятия са предприятията, между които съществува някое от следните отношения:
1. едното предприятие притежава повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на другото предприятие;
2. едното предприятие има право да назначава или освобождава повече от половината от членовете на изпълнителния, управителния или надзорния орган на другото предприятие;
3. едното предприятие има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях, или на клауза в неговия устав, учредителен договор или друг учредителен акт;
4. предприятие, което е акционер, съдружник или член в друго предприятие, контролира самостоятелно повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на това предприятие по силата на споразумение с други акционери, съдружници или членове.
(6) Не е налице решаващо влияние по ал. 5, т. 3 върху предприятието, в случай че лицата, посочени в ал. 4, не участват пряко или косвено в управлението на предприятието, без с това да се нарушават техните права на съдружници или акционери.
(7) Предприятия, които осъществяват чрез едно или повече други предприятия или чрез лице по ал. 4 някое от отношенията по ал. 5, се смятат за свързани предприятия.
(8) Предприятия, осъществяващи помежду си някое от отношенията по ал. 5, чрез физическо лице или група от физически лица, които действат съвместно, се считат също за свързани предприятия, ако извършват своята дейност или част от нея на същия съответен пазар или вертикално свързани пазари .
(9) С изключение на случаите по ал. 4 едно предприятие не може да се смята за предприятие по чл. 3 , ако 25 на сто или повече от капитала или от броя на гласовете в общото събрание се контролират пряко или непряко, заедно или поотделно от един или повече държавни органи.”

Проектно предложение е предложение подадено от кандидат за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на определен проект, включващо формуляр за кандидатстване и други придружителни документи. След одобрението му, то се превръща в проект, който представлява съвкупност от взаимосвързани и взаимодопълващи се дейности с предварително определена/и цел/и, необходими ресурси и времева рамка за изпълнение, водещи до постигането на конкретни количествено-измерими резултати.

Да, това е допустимо при спазване на определени изисквания. Изпълнителите на дейности по проекта, възложени им от бенефициентите на безвъзмездна финансова помощ не са партньори и се определят в съответствие с реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ от ЕСИФ, както и по реда на Закона за обществените поръчки и подзаконовите актове по прилагането му, включително и на указанията на съответния Управляващ орган.

Три до четири месеца е нормативно определеният срок, в рамките на който трябва да бъдат обявени резултатите от проверката на проектните документи.

В зависимост от правилата по съответната европейска програма, по която са одобрени за финансиране, фирмите могат да получат авансово от 20% до 40% от одобрената безвъзмездната помощ. Останалите средства се изплащат на етапи след реално извършени дейности и платени разходи. За целта фирмите трябва да отчетат извършените по проекта разходи със съответните разходооправдателни документи и да представят необходимите отчети към Управляващия орган.

Информатика и ИКТ

  • производства, особено Fabless и нови подходи за дизайн и/или асемблиране;
  • ИКТ подходи в машиностроене, медицина и творчески индустрии (във връзка с другите три тематични области), вкл. дигитализация на културно-историческо наследство, развлекателни и образователни игри, „инбедид“ софтуер;
  • 3D дигитализация, визуализация и прототипиране;
  • Big Data, Grid and Cloud Technologies;
  • безжични сензорни мрежи и безжична комуникация/управление;
  • езикови технологии;
  • уеб, хибридни и „native“ приложения, уеб базирани приложения за създаване и експлоатиране на нови услуги и продукти;
  • използване на нови възможности във връзка с аутсорсинг и ИКТ-базирани услуги и системи.

Мехатроника и чисти технологии

  • производство на базови елементи, детайли, възли и оборудване, вграждани като част от мехатронен агрегат или самостоятелно съставляващи такъв агрегат;
  • машиностроене и уредостроене, вкл. части, компоненти и системи, с акцент върху транспорта и енергетиката;
  • инженеринг, реинженеринг и продължаване на жизнения цикъл на индустриални машини, уреди и системи;
  • системи за автоматизирано и софтуерно подпомагано управление с приложение в производството;
  • вграждане на ВЕИ в роботизирани системи с изкуствен интелект;
  • създаване на съвременни информационни комплекси за автономни енергийни системи;
  • роботика и автоматизация на процеси, в т.ч. 3-D моделиране на роботизирани автоматизирани системи;
  • проектиране и производство на високо-технологични продукти и/или участие в над-национална производствена верига, вкл. в аеро-космическата индустрия;
  • био-мехатроника;
  • интелигентни системи и уреди, „интелигентни домове“ – „интелигентни градове“;
  • чисти технологии с акцент върху транспорта и енергетиката (съхранение, спестяване и ефективно разпределение на енергия, електрически превозни средства и еко-мобилност, водород-базирани модели и технологии, безотпадни технологии, технологии и методи за включване на отпадъчни продукти и материали от производства в други производства).

Индустрия за здравословен живот и био-технологии

  • методи за чисто производство, съхранение, преработка и достигане до крайния потребител на специфични български съставки, средства и продукти (вкл. кисело мляко, мед и пчелни продукти, хляб, вино, млечни и месни продукти, етерични масла, бира, билки и билкови продукти, козметични средства и продукти);
  • производство на специализирани храни и напитки (бебешки и детски, „космически“ храни);
  • производство на инструменти, оборудване, консумативи за медицинска и дентална диагностика и терапия и/или участие в над-национална производствена верига;
  • персонална медицина, диагностика и индивидуална терапия, лечебни и лекарствени форми и средства;
  • медицински и лечебен туризъм с акцент върху възможностите за персонализация (немасов, а персонален туризъм);
  • нано-технологии в услуга на медицината;
  • био-технологии с пряко приложение за здравословен начин на живот;
  • „сини“ технологии и приложение на нови методи и технологии в устойчивото ползване на речни и морски ресурси;
  • производство на инсталации за добиване на екологично чиста електроенергия и промишлена вода;
  • зелена икономика.

Нови технологии в креативни и рекреативни индустрии

  • културните и творческите индустрии (според дефиниция на ЕК: архитектура, архивно дело и библиотекарство, артистични занаятчийство, аудио-визуални форми (филми, ТВ, видео игри и мултимедия), културно наследство, дизайн, вкл. моден дизайн, фестивали, музика, сценични и визуални изкуства, издателска дейност, радио;
  • компютърни и мобилни приложения и игри с образователен, маркетинг и/или развлекателен характер;
  • алтернативен (селски, еко-, културен и фестивален) и екстремен туризъм и спорт (за стимулиране на несезонен, немасов, а постоянен нишов туризъм);
  • производство на стоки и съоръжения с пряко приложение в тези сфери (напр. национални (регионални) носии, велосипеди, стени за катерене и др. стоки за алтернативни и екстремни спортове, костюми, декори, материали за исторически възстановки, специализирана екипировка и оборудване, печатни издания).

Югозападен район за планиране (ЮЗРП)

  1. Област София
  2. Софийска област
  3. Област Кюстендил
  4. Област Благоевград
  5. Област Перник

Южен централен район за планиране (ЮЦРП)

  1. Област Пазарджик
  2. Област Пловдив
  3. Област Смолян
  4. Област Хасково
  5. Област Кърджали

Североизточен район за планиране (СИРП)

  1. Област Варна
  2. Област Добрич
  3. Област Търговище
  4. Област Шумен

Югоизточен (ЮИРП)

  1. Област Стара Загора
  2. Област Сливен
  3. Област Ямбол
  4. Област Бургас

Северен централен район за планиране (СЦРП)

  1. Област Велико Търново
  2. Област Габрово
  3. Област Русе
  4. Област Разград
  5. Област Силистра

Северозападен район за планиране (СЗРП)

  1. Област Видин
  2. Област Враца
  3. Област Монтана
  4. Област Плевен
  5. Област Ловеч

От общо 264 общини в България, 231 са определени за селски общини. Разпределени по области, селски общини са:

Благоевград – Банско, Белица, Гоце Делчев, Гърмен, Кресна, Петрич, Разлог, Сандански, Сатовча, Симитли, Струмяни, Хаджидимово, Якоруда
Бургас – Айтос, Камено, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Сунгурларе, Царево
Варна – Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла – Варна, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни Чифлик, Дългопол, Провадия, Суворово
ВеликоТърново – Елена, Златарица, Лясковец, Павликени, Полски Тръмбеш, Стражица, Сухиндол
Видин – Белоградчик, Бойница, Брегово, Грамада, Димово, Кула, Макреш, Ново село, Ружинци, Чупрене
Враца – Борован, Бяла Слатина, Козлодуй, Криводол, Мездра, Мизия, Оряхово, Роман, Хайредин
Габрово – Дряново, Севлиево, Трявна
Добрич – Балчик, Генерал Тошево, Добрич-селска, Каварна, Крушари, Тервел, Шабла
Кърджали – Ардино, Джебел, Кирково, Крумовград, Момчилград, Черноочене
Кюстендил – Бобов дол, Бобошево, Кочериново, Невестино, Рила, Сапарева баня, Трекляно
Ловеч – Априлци, Летница, Луковит, Тетевен, Троян, Угърчин, Ябланица
Монтана – Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вършец, Вълчедръм, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Чипровци, Якимово
Пазарджик – Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичево, Панагюрище, Пещера, Ракитово, Септември, Стрелча, Сърница
Перник – Брезник, Земен, Ковачевци, Радомир, Трън
Плевен – Белене, Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър, Кнежа, Левски, Никопол, Пордим, Червен бряг
Пловдив – Брезово, Калояново, Карлово, Кричим, Куклен, Лъки, Марица, Перущица, Първомай, Раковски, Родопи, Садово, Сопот, Стамболийски, Съединение, Хисаря
Разград – Завет, Исперих, Кубрат, Лозница, Самуил, Цар Калоян
Русе – Борово, Бяла – Русе, Ветово, Две Могили, Иваново, Сливо поле, Ценово
Силистра – Алфатар, Главиница, Дулово, Кайнарджа, Ситово, Тутракан
Сливен – Котел, Нова Загора, Твърдица
Смолян – Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Чепеларе
София –област – Антон, Божурище, Ботевград, Годеч, Горна Малина, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Златица, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Костинброд, Мирково, Пирдоп, Правец, Самоков, Своге, Сливница, Чавдар, Челопеч
Стара Загора – Братя Даскалови, Гурково, Гълъбово, Мъглиж, Николаево, Опан, Павел Баня, Раднево, Чирпан
Търговище – Антоново, Омуртаг, Опака, Попово
Хасково – Ивайловград, Любимец, Маджарово, Минерални бани, Свиленград, Симеоновград, Стамболово, Тополовград, Харманли
Шумен – Велики Преслав, Венец, Върбица, Каолиново, Каспичан, Никола Козлево, Нови Пазар, Смядово, Хитрино
Ямбол – Болярово, Елхово, Стралджа, Тунджа

Дървесина и недървесни горски продукти. „Недървесни горски продукти“ са смола, борина, сено, кори, лико, семена, гъби, лечебни и ароматни растения или части от тях, лишеи, мъхове, горски плодове, зеленина, коледни елхи, листников фураж, животни, които не са дивеч.

Дефиницията включва и продукти от следните производства преди индустриалната преработка на дървесината:

  • машинно обработване на дървен материал чрез бичене, фрезоване, комбинирано или рязане или развиване;
  • нарязване, сортиране, рендосване, профилиране, окрайчване, фасониране и шлайфане;
  • сушене и импрегниране на дървен материал;
  • производство на дървесен талаш, дървесно брашно, технологични трески, дървесни пелети и брикети от необработени дървени материали, вършина и други дървесни отпадъци;
  • производство на колове или колчета: белене, цепене, заостряне, пакетиране;
  • производство на дърва за горене: рязане, цепене, пакетиране.