Норвежкият финансов механизъм е създаден заедно с Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство като фонд за подпомагане и намаляване на икономическите и социални различия в Европейското икономическо пространство и укрепване на двустранните отношения между страните донори и страните бенефициенти. Въпреки значителният прогрес в Европа все още съществуват драстични несъответствия в стандарта на живот и икономическо развитие в отделните страни.
Норвежки фонд – Цели и Мисия
Разширяването на Европейския съюз доведе до увеличаване на населението в него с 20%, докато в същото време БВП се повиши само с 5%. В този контекст основната цел на Фонда е укрепване на двустранните отношения и разнообразяване на сътрудничеството, което носи полза за институциите и организациите от двете страни. Изпълнението на програми и проекти в рамките на Норвежкия финансов механизъм способства за разширяване на обмена на знания и опит, поощрява партньорството и взаимопомощта. Неговата финансова подкрепа е насочена към области с ясно изразени нужди в страните-бенефициенти и отразяващи националните и общоевропейски приоритети и цели.
Норвежки механизъм – Кой може да кандидатства за финансиране?
Също както и Структурните фондове на ЕС, този фонд предоставя подпомагане на държавите-членки, чийто брутен национален продукт на глава от населението е под 90% от средния за ЕС. Механизмът отразява приоритетите на ЕС за зелена, конкурентноспособна и приобщаваща Европа. България подписа меморандуми за разбирателство за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейско икономическо пространство и на Норвежкия финансов механизъм за периода 2014-2021 г. Страната ни е сред първите от общо 15 държави, която подписва меморандумите за разбирателство.
По тази линия през програмния период 2014-2021 г. България имаше достъп до безвъзмездно финансиране в размер на 210.1 млн. евро, разпределени в 10 направления в ключови сектори. Във важни области за цялото общество средствата бяха съсредоточени в инициативи, където има недостатъчно финансиране от Кохизионната политика. Имахме възможност да използваме опита и иновативните решения на страните-донори Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Реализираните проекти допринесоха за растеж и работни места, за справяне с изменението на климата и енергийната зависимост, като същевременно намалиха бедността и социалното изключване. Те също така насърчиха двустранното и международното сътрудничество.